Л. К., 31 г. Варна

Искам и аз да споделя моята история. През 2006 г. почина майка ми. Оттогава сякаш нещо се случи с мен. Първо започна събуждането нощем. Стрясках се насън, когато отворех очи, сърцето ми сякаш се качваше в гърлото. Имах усещането, че се задушавам.
В началото мислех, че това е от стреса покрай погребението и мъката, но вместо да се подобри, положението се влоши още повече. Случваше ми се да съм навън и изведнъж ме обхващаше такава паника! Заставах на едно място на улицата и не можех да помръдна. Чувствах, че при най-малкото вдишване сърцето ми ще се пръсне и мога да умра. Само този, който е преживял това, знае колко е страшно. Отидох на лекар, правиха ми кардиограми, но казаха, че ми няма нищо. Предписаха ми някакви хапчета за успокоение на нервите. Не помогнаха. За моменти се усещах по-спокойно и после пак идваха пристъпите. Ставаха все по-лоши. Започнах да изпитвам страх да излизам навън. Постепенно от мен се отдръпнаха повечето от приятелите ми, които мислеха, че се преструвам, а аз просто не можех да им обясня това, което става с мен.
Започнах да се карам със съпруга си, не можех да обръщам внимание на децата. Само исках по цял ден да спя и да не говоря с никого.
Свекърва ми (Бог да я поживи!) научила от съседката за Мария. Писа й за мен, тя ни отговори, че трябва да взимам от нейния еликсир – Чудото на Шангри ла. Първите дни не усещах подобрение, но постепенно започнах да се наспивам – това беше първия признак, че оздравявам. Сега все още изпитва страх понякога, когато излизам навън, но лека – полека започнах отново да се връщам към нормалния си живот.