Писмата ви за конкурса „Моята история – моята лична драма“ продължават да пристигат. Благодаря ви за доверието.
Това е историята на една жена, която е преживяла много, но въпреки това е успяла да съхрани себе си.

Пиша за този конкурс, с надеждата някой да прочете и да ми даде съвет. Омъжена съм от четири години. Запознахме се съвсем случайно – посещавахме едни и същи курсове по латино-танци. С течение на времето започнах да се заглеждам по високия, красив мъж, който толкова страстно танцуваше. Естествено по него се заглеждаха и други. А аз дори не се и надявах, че той може да ми обърне внимание. Един ден, докато разучавахме нова стъпка, паднах лошо и си изкълчих крака. Той веднага скочи и ми се притече на помощ. Вдигна ме нежно и ми помогна да стигна до пейката. Не можех да повярвам, че ми се случва – никога не съм имала самочувствие, че точно такъв мъж може да хареса мен. Предложи да ми помогне да се прибера вкъщи. Качи ме на колата си, по пътя си говорихме и се оказа, че имаме страшно много общи неща. Харесвахме една и съща музика, книги, филми. Разделихме се като приятели, той предложи да се видим отново, извън танците. Позвъни ми още на другата сутрин. Каза, че не спрял да мисли за мен цяла нощ. Разказа ми как ме харесал още щом ме видял. Връзката, която започнахме, беше като сбъдване на мечтите ми. От много време не бях изпитвала онова усещане за пълнота – че съм обичана, че на някого му пука за мен.
Оженихме се година след това и ни се роди прекрасна дъщеричка. В началото свъкърва ми идваше на гости само в неделя. Тя е вдовица и мъжът ми каза, че иска да не е сама. С течение на времето започна да ни гостува през ден. Все си намираше някакви поводи. Беше ми жал за нея, защото си повтарях, че е загубила съпруга си, но не можех да преглътна малките неща, които се случваха. Примерно ако съм сготвила нещо, тя вдигаше капака на тенжерата и на висок глас коментираше: „Ех, маме, не ти се падна жена, която да готви добре, трябваше да ме послушаш и да вземеш Валя, тя е домакиня!” Приемах това като ухапване, болеше ме, защото винаги съм искала да засвидетелствам на тази жена уважение.
В деня, в който момиченцето ни навърши две годинки, свекървата дойде и доведе със себе си въпросната Валя. Каза, че я срещнала случайно и я поканила, за да я запознае с дъщерята на сина си. Не можех да повярвам. Съпруга ми само мълчеше и дори не реагира.
Вечерта плаках страшно много. Чувствах се предадена и очаквах той да ме защити, но мъжът ми само се обърна на другата страна и вместо да избърше сълзите ми, се сопна: стига си ревала, майка ми е права, нервите ти не са в ред и трябва да се лекуваш!
Когато на другия ден се прибрахме с малката от разходка, на масата в кухнята седяха той и майка му. Мъжът ми, моето слънчице, не смееше да ме погледне и стоеше, забил поглед в масата. Първа проговори свекървата: Мислим, че трябва да си починеш, много ти се събра напоследък, купили сме ти почивка във Велинград. Казах им, че не искам да ходя никъде, но и двамата бяха неузнаваеми, държаха се с мен все едно съм тежко болна и ме убеждаваха, че трябва да се махна за няколко дни от София. В един момент започнах да се замислям дали наистина не съм луда. На сутринта станах, стегнах си куфарите и заминах. Казах си – какво пък толкова, те ми мислят доброто. Във Велинград не издържах и пет дни. Непрекъснато сънувах дъщеричката си, притеснявах се дали е добре под грижите на свекърва ми. Накрая реших, че няма какво да губя и се върнах обратно в София. Вкъщи апартаментът беше празен. През цялото време си мислех как ще изненадам съпруга си, бях му купила и подарък, представях си романтична вечеря на свещи, когато дъщеричката ни заспи. Уви, когато го потърсих, мобилния му телефон беше изключен. Изпаднах в паника и хукнах към апартамента на свекърва ми, която живееше на няколко крачки от нашата кооперация. Звънях, тропах на вратата й, накрая ми отвори, в краката й пълзеше момиченцето ми. Тя я бутна настрани и само попита – защо си се върнала? Взех си дъщеричката без да кажа нито дума и се прибрахме вкъщи. Мъжът ми се прибра чак на сутринта. Беше със зачервени от недоспиване очи, миришеше на парфюм. Погледна ме от вратата и каза – нищо не се е случило, само малко се позабавлявах.
Оттогава в семейството ми настъпи ад. Оказа се, че свекървата е подтикнала съпруга ми да се събере отново със старата си любов Валя. Той почти не се прибираше, но аз стоях и го чаках, все се надявах, че нещата ще се наредят. Здравето ми се влоши, не можех да направя нищо, без да положа страшни усилия, изпотявах се, виеше ми се свят. Накрая не издържах и звъннах на брат ми да дойде и да ме прибере. Когато ме видя, се развика, че не съм го потърсила по-рано.
Мина една година, откакто със съпруга ми не живеем заедно. В момента сме в развод. Дори не е потърсил дъщеричката си. Разбрах, че се е събрал да живее с тази Валя и чака дете от нея. Разбрах и още нещо, че свекърва ми е ходила при ходжа, който е направил магия да не се чувствам добре. Костваше ми много усилия, за да се възстановя отново. Пиша това, за да помогна на други като мен да не са същите глупачки. Не съм престанала да вярвам в любовта, но засега двете с дъщеря ми сме щастливи и никой не ни трябва. Само понякога се чудя дали наистина съм постъпила добре, като съм позволила свекървата да разруши семейството. Понякога си спомням за хубивате неща в брака и се питам дали не трябва да направя последен опит и да се върна при мъжа си. Дайде ми съвет, моля ви.

Уплашената