Лидия Стоянова, 30 г. Пловдив

Животът ми никога не е бил лесен, но съм се опитвала да се справя както мога. Омъжих се рано, роди ни се прекрасно момченце, но дори и това не успя да накара съпруга ми да ме заобича. Постепенно разбрах, че чувствата му са били измама, че никога не съм била обичана истински от него. Просто си е търсел слугиня. Вечер бях длъжна да стоя до него и да му прислужвам. Каквото кажеше, трябваше да бъде изпълнено веднага. Често водеше вкъщи гости, стояха до сутринта, говореха високо, будеха бебето, но той се караше на мен, а не на тях и недоволстваше, че детето му пречи. Не знам защо останах при него – бях възпитана така, че жената търпи докрай, за да запази семейството си. Накрая просто не издържах, приготвих си багажа и избягах от къщи с детето. Той ми се обади, за да ми каже,че аз мога да си тръгна, но момченцето ни остава при него. Страхувах се, защото аз съм никоя, а той има връзки – в града, в който живеехме, се ползва с добро име, богат е. Въпреки това намерих приятели, които ни приютиха. Именно те ме посъветваха да се обърна към Мария Войнова, защото вярваха, че върху мен действа родово проклятие.
Трудно е да се довериш на чужд човек, особено, когато си страдал много, но нещо ми подсказа, че мога да й имам доверие. Някак си не беше като другите врачки – подходи към мен със съчувствие, направи ми енергийно очистване и ми каза няколко ритуала, които изпълних. След две седмици усетих промяната. Не беше нещо конкретно, просто изведнъж набрах сили да се опълча срещу съпруга си. Подадох оплакване в полицията, задействах и развода си. Оказа се, че мъжът ми е смел само със слабите хора, но когато имах сили да се изправя срещу него, изведнъж отстъпи. Сега животът ми е подреден – намерих си хубава работа, гледам си детето и се чувствам спокойна. Все още нямам мъж до себе си, но някак си чувствам, че още не мога да имам доверие на никого. Важното е, че отново намерих себе си и имам силата да се боря.