Благодаря ви, че продължавате да споделяте и да изпращате писма за конкурса „Моята история – моята лична драма”. Ако имате интересна история, може да я изпратите на адрес info@horoskopi.ws. Най-добрите от тях ще бъдат наградени с личен хороскоп и амулет за щастие.
Това е историята на Антоанета. Съпругът й по всякакъв начин се е старал да я унижава. За да се стигне до там, че накрая тя подава молба за развод. Въпреки нещастията, които са й се случили, Антоанета не се отчаяла, защото вярва, че щастие все пак има и всеки трябва да отстоява правото си на това.

Казвам се Антоанета, на 45 години съм, омъжих се преди 26. Разликата между мен и съпруга ми е 10 години. Имам две дъщери на 17 и 25. В момента съм в процес на развод. От три години, а може и повече нещата между мен и съпруга ми взеха да не вървят както трябва. Той реши, че трябва да ме накаже и в продължение на две години спахме в едно легло като брат и сестра – нямахме никакви интимни контакти. След това започна да се съмнява, че имам връзка с други мъже, защото прочете два смс-а на служебния ми телефон и понеже имам скайп, започна да си „прожектира филми” от всякакъв род.
Така живяхме в продължение на осем месеца – през две, три вечери скандали, беше непоносимо – само чаках да мине дипломирането на дъщеря ми.
Накрая не издържах и подадох молба за развод. През всичките ни скандали, които сме имали, мъжът ми само ми натякваше, че иска да се разведем, но когато разбра, че аз съм подала молба за развод – онемя. Започна обратният ефект. Стана прекалено мил и внимателен, започва да ми казва колко ме обича и че без мен не може, молеше ме да си оттегля молбата. Стана ми жалко и смешно едновременно. Задавах си въпроса правилно ли постъпвам, дали не греша. Питах се трябваше ли да се стигне до там, че да разбера, че човека, с когото съм живяла толкова дълго, на практика е бил чужд и не го познавам.
Една вечер след поредния скандал ме преби жестоко. Не можех да му простя това – изкарах си медицинско, подадох жалба в полицията и още на другия ден както си е редът с новия семеен закон съдът го изкара от семейното ни жилище.
Заведох ново дело – този път за домашно насилие.
Той е непоклатим и все още не иска да се развеждаме, но аз се питам след всичко това, което стана дали можем изобщо да живеем заедно. Децата не са на ничия страна, но мисля и за тях.
Мъжът ми цял живот ме е упреквал, че бизнесът му се е провалил заради мен, че за всичко съм виновна аз и т. н.
Но аз мисля, че не трябва да се отказвам от това, което съм започнала, после ще видим какво ще излезе.
На него аз съм му четвърти брак, а той на мен – първи. Много държах на семейството, родителите ми постоянно са ни помагали, а той така и нито веднъж не им благодари. Те дори жилището ни платиха.
Никога не съм и предполагала, че може да ми се случи подобно нещо, но никой не знае какво го чака в утрешния ден.