Аз не вярвам на врачки. Нито на гадателки. Когато някоя приятелка ми е казвала, че иска да се посъветва с тях, съм приемала това винаги с насмешка и съм се опитвала да й обясня, че такива неща просто не съществуват. Стъпила съм здраво на земята и живея добре. Поне така си мислех до преди две години. В един момент нещата около мен започнаха да се обръщат наопаки. В службата назначиха жена, която ми стана шеф, а беше напълно некомпетентна. Със съпруга ми изведнъж започнахме да се караме почти всеки ден. Така измина още една година и с течение на времето нещата започнаха да стават още по-зле. Загубих съня си. Вечер изчаквах всички да заспят и оставах сама до сутринта – просто не можех да спра да мисля за това, което ми се случва. Започнах и да пия – в началото с идеята, че чашка водка ще ми помогне да заспя, но с течение на времето не можех да мигна, без да съм изпила поне 200-300 гр. И то тайно от всички. Криех си бутилката на всевъзможни места. В един момент осъзнах просто, че не помагам на себе си. Попаднах на сайта на Мария случайно. Приех го с насмешка, но нещо ме човъркаше отвътре и й писах. Казах, че ще й повярвам, ако ми познае поне нещо от миналото. Тя ми върна писмо, в което ми казваше, че е крайно време да спра с водката. Нямаше как да знае тази моя малка тайна и се доверих. Мария ми изпрати второ писмо с указание къде греша и как да постъпя, така, че да оправя проблемите си. Разказа ми, че съпругът ми има проблеми в работата, посъветва ме и как да му помогна. Сега животът ми постепенно се връща към предишното си състояние. Не се оправя като с магическа пръчица, знам, но не съм и очаквала това. Благодарна съм на Мария, защото ми помогна в много труден за мен момент.

Юлия В., София